ПРОКИМЕНИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОПОСТНОТО ПОСЛЕДОВАНИЕ И РАЗВИТИЕТО НА ЖАНРА

ПРОКИМЕНИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОПОСТНОТО ПОСЛЕДОВАНИЕ И РАЗВИТИЕТО НА ЖАНРА

Мариана Димитрова

КЛЮЧОВИ ДУМИ: средновековни извори, византийски репертоар, псалмодия, прокимен

Сред различните византийски певчески жанрове, възникнали на псалмова основа, прокимените се отличават със своя максималн обхват на Псалтира: трудно може да се намери псалом, който да отсъства от обширния прокименов репертоар. Така един от най-ранните пълни литургически извори – Типикът на Великата Църква в Константинопол (Св. Кръст 40, Х век) – съдържа около 190 прокимена, съставени по текстовете на 141 псалма. Повечето от тези песнопения са предназначени за седмичните дни на Великия пост и са подредени по номерата на псалмите, от които са взети. Започвайки в първия понеделник на поста с четири прокимена, заимствани от псалмите 1 – 4, и спазвайки модела от четири последователни текста на ден (от понеделник до петък) в течение на повече от шест седмици, поредицата накрая достига Пс. 137 на Велика сряда. Таблица 1 показва цялото последование.

Таблица 1

	I СЕДМИЦА			II СЕДМИЦА			III СЕДМИЦА
	Пс.	Стихове	Глас	Пс.	Стихове	Глас	Пс	Стихове	Глас
Пон.
Трито-екти	1	6^a.1.2	4	21	24^a.2	(?)2	41	9^b-10^a.2	4
Трито-екти	2	11.1-2.3-4.5	-	22	4^c.1-2^a	пл.2	42	5^c.1	пл.2
Вечер-ня	3	9.2-3.4-5.6	пл.2	*23	8^bc.1	1	43	9^a.2^ab	4
Вечер-ня	*4	4^b.2^a.3-4^a	1	24	16^a.1-2^a	пл.2	*44	18^a.2^ab	пл.2
Вт.
Трито-екти	5	3^ab.2^a	4	25	8.1^a	4	45	8.2	4
Трито-екти	6	2.3	4	*26	1^a.1^b	3	*46	7^a.2^a	3
Вечер-ня	7	2^a.2^b	пл.2	*27	9^a.1^a	пл.2	47	2^a.2^b-3^a	пл.2
Вечер-ня	*8	2^a.2^b	пл.1	*28	11^a.1^a	варис	*48	4^a.2	1
Ср.
Трито-екти	9	2.3	4	29	9.2	пл.2	49	14.1	4
Трито-екти	10	7^a.1	(пл.)2	30	2^a.2^b	пл.2	50	3^a.3^b	пл.2
Вечер-ня	*11	8.2	пл.1	*31	11^a.1^a	пл.2	51	10^b.3-4^a	4
Вечер-ня	12	4^a.2	пл.2	*32	22^a.1^a	1	52	7^bc.2^ab	4
Четв.
Трито-екти	13	7^bc.1^ab	4	33	5^a.2	пл.2	*53	3^a.4^a	4
Трито-екти	14	1^a.2	4	34	23^a.1	пл.2	*54	2.3-4^a	варис
Вечер-ня	15	7^a.1-2	пл.2	35	6.2	4	55	2^a.2^b	пл.2
Вечер-ня	16	8.1	4	36	34^a.1	пл.2	56	12^a.2^a	варис
Пет.
Трито-екти	*17	2-3^a.3^bc	варис	37	2.3^a	4	57	11^a.2	пл.2
Трито-екти	18	15^c.2	пл.2	38	13^ab.2	пл.2	*58	18^b.2^a	варис
Вечер-ня	19	2^a.2^b-3	Пл.2	39	12^b.2	1	59	13.3	4
Вечер-ня	20	14^a.2	4	40	5.2	4	60	2^a.2^b-3^a	Пл.2

IV СЕДМИЦА			V СЕДМИЦА			VI СЕДМИЦА			СТРАСТНА СЕДМИЦА
Пс.	Ст.	Гл.	Пс.	Ст.	Гл.	Пс	Ст.	Гл.	Пс.	Ст.	Гл.

61	8^a.2^a	4	81	6^a.1	4	104	3^b.1^a	пл.4	125	1.2^ab	4
62	5.2^ab	4	82	19^b.2	пл.2	105	48^a.1	пл.2	126	1^a.1^cd	4
63	2^a.2^b	пл.2	83	4^e	4	106	1^a.2	4	127	5^a.1^a	пл.2
64	6^a.2	пл.2	84	8^a.2-3^a	4	*107	6^a.2^a	варис	128	8^b.1^a	пл.2

65	20^a.1^b-2	пл.2	87	16^a.16^b-17^a	пл.2	108	26.1-2^a	4	129	7^a.1^a	4
66	7^b.2^a	пл.2	88	16^a.16^b-17^a	пл.2	109	4^b.1^a	4	*130	3^a.1^a	4
67	5^a-5^b	-	89	1^a.2^ab	4	110	10^ab.1	4	*131	8^a.1^a	варис
68	30^b.33	пл.2	90	1^a.2^a	4	111	4^b.1^a	4	132	1^a.2^a	4

69	2^bc.5	4	91	2^a.3	4	*112	1.2^a	4	133	3^a.1^a	4
70	1^b.2^a	пл.2	*92	1^a.1^b	пл.2	113	23^a.24	пл.2	134	20^b.1^a	Пл.2
71	18.1^a	4	93	1^a.2	4	114	9.1	4	135	26^a.1	4
72	28^a.1	4	95	1^a.1^b	пл.2	115	9^a.1	4	137	8^b.1^a	4

73	12.1^a	4	96	1^a.1^b-2^a	пл.2	117	20.1^a	4
74	10.2	4	97	1^a.1^b-d	пл.2	118	32.33^a	4
*75	12^a.2	пл.4	*98	9^a.1^a	вар.	119	1^a.2	пл.2
*76	2^a.3^ab	4	99	1.2^a	пл.2	120	7^a.1	пл.2

77	38^ab.1	пл.2	100	1.2	пл.2	121	9.1^a	4
78	9^a.1^ab	пл.2	101	2.3	4	122	3^a.1^a	пл.2
79	2^a.2^c-3^a	4	102	8^a.1	4	123	8^a.1	пл.2
80	2^a.3	пл.2	*103	24^a.1^ab	4	124	1^a.1^b	4

Типикът на Великата църква разделя великопостните прокимени поравно между две служби: тритоекти (трето-шести час) и вечерня. Тритоекти е била специална постна служба, насочена към подготовката на оглашените за кръщение. Тя е възникнала в ранните стадии на катедралното богослужение, напълно се е развила до към VІІІ век, и е изчезнала с упадъка на Великата църква. Нейните следи обаче все още се забелязват в съвременния Триод, при това прокимените са сред малкото оцелели елементи на тази старинна служба.

Както в ранните литургически извори така и днес, великопостните прокимени са тясно свързани с “продължителното четене” (lectio continua) на три старозаветни книги: Битие, Притчи и Исаия. Последователно подредените откъси от трите книги се редуват с последователно номерираните псалмови текстове на прокимените, придържайки се към следния образец всеки ден от понеделник до петък през шестте седмици на поста:

Таблица 2

Тритоекти (днес – шести час)	1-ви прокимен
	Исаия
	2-ри прокимен
Вечерня	3-ти прокимен
	Битие
	4-ти прокимен
	Притчи

През първите три дни на Страстната седмица прокимените продължават своята заимствана от псалмите поредица, докато четенията се сменят съответно с Иезекиил, Изход и Иов. От Велики четвъртък нататък следват специални служби.

“Продължителното четене” на Стария завет се счита за ранна практика, обвързана с посвещаването на оглашените по времето, когато Великият пост все още е бил период на подготовка за общия кръщелен обряд в навечерието на Великден. “Продължителната псалмодия”, проявена в последованието на прокимените, по всяка вероятност има същите литургически корени като четенията, с които се редува.

Едва ли може да има съмнение, че първоначално псалмите са се пеели изцяло, и че формата на прокимена (състояща се от два-три стиха) е възникнала постепенно чрез съкращаване на текстовете. Това, което не се е променило с течение на времето, вероятно е респонзорното изпълнение на псалмите: прокименовият жанр все още използва един избран стих като отпев към останалите стихове, взети от даден псалом. В тази насока думата “прокимен” (“нещо, поставено отпред”, “предшестващо”) би могла да обозначава определена структура, в която отпевът не само следва всеки стих, но също така предшества самия псалом.

Друго, широко разпространено обяснение на термина “прокимен” е това, че песнопението обикновено предшества четене, както в случая с разгледаните откъси от тритоекти и вечернята (Таблица 2). Характерното редуване на прокимените с четивата съответства на един отдавна установен обичай, който дори е бил издигнат в постановление от Лаодикийския църковен събор през втората половина на ІV в., а именно: псалмите не следва да се пеят непосредствено един след друг; между тях трябва да се вместват четения.

Към втората половина на ІV в. се отнася също и формирането на тритоекти. Възможно е, още с възникването си службата да е поела редуващите се четива и псалми, които в последователен порядък представят книгите на Стария завет. Но най-ранният документиран запис на тритоекти е едва от VІІІ в. (ръкопис Барберини гр. 336).

Текстовете на самите прокимени не могат да се проследят много по-рано от Х в., когато се явяват в развитата литургическа система на Типика на Великата църква. По всичко личи, че до това време някои великопостни прокимени са получили допълнително разпространение извън първоначалното последование, като са били използвани за различни чествания през църковната година. Например прокименът “Уста моя возглаголют премудрост” (Пс. 48:2^а.2), който в състава на великопостната поредица попада на вечернята в третия вторник, същевременно е предназначен за литургиите на някои празници на св. Отци на Църквата; по подобен начин прокименът за тритоекти в третия четвъртък на поста “Боже, во имя Твое” (Пс. 53: 3^а.4^а) е целогодишно прикрепен към вечерната служба в сряда.

Последният пример може да се намери сред други прокимени с периодична богослужебна употреба, обособени в няколко отделни групи в края на Типика. Една от тези групи, озаглавена “Възкресни прокимени на литургия”, е изцяло подбрана от великопостното последование.

Общо 25 прокимена – отбелязаните със звездичка (*) в Таблица 1 – са били заимствани от великопостната поредица и използвани на други места в богослужението, т.е. били са поставени в нова литургическа ситуация. За да се усвоят в новата си функция, избраните прокимени са претърпели значително музикално развитие и дори са намерили място сред мелизматичния репертоар на Псалтикона. Но дали е възможно да се търси обратна връзка от мелизматичните мелодически версии към псалмодията на великопостните прокимени? Макар и ограничени, музикалните свидетелства в Типика на Великата църква разкриват признаците на една съвсем проста певческа практика, която вероятно е била поддържана и предавана по устен път.

Модалните сигнатури на великопостните прокимени (колоните “Глас” в Таблица 1) показват преобладаващата употреба на два гласа: четвърти автентичен и втори плагален. От всичките 132 песнопения в последованието, 110, или около 83 процента, са определени да се пеят на един от тези два гласа. Останалите шест църковни гласа обхващат едва 17 процента от последованието и по един забележителен начин се свързват с прокимените, които са използвани в различни случаи извън Великия пост (отбелязаните със звездичка в Таблица 1). Оказва се, следователно, че гласовото разнообразие е внесено от онези прокимени, които са били пригодени към някакви нови условия и върнати обратно във великопостната поредица; с други думи, благодарение на външни заемки, първичната модална система е била преобразувана в система от осем гласа. Така музикалните свидетелства допълват литургическите данни, указващи на старинния произход на великопостните прокимени – произход, който предшества въвеждането на осмогласната система и съответно се отнася към периода преди VІ в.

Накрая си струва да се обърне внимание на общото разпространение на жанра в рамките на църковния календар. Тъй като прокимени участват в почти всяка служба всеки ден от годината, те могат да бъдат класифицирани по най-различни показатели. Тук би било целесъобразно да се разграничат прокимените, които произхождат от великопостната поредица, от онези, които нямат връзка с нея.

Прокимените, излезли от великопостното последование, по правило се явяват на рано установени чествания като Великден, Петдесетница и Възнесение. Техните текстове обаче имат общ молитвен характер и не се свързват пряко с тематиката на конкретните празници.

От друга страна повечето прокимени, които не произлизат от великопостната поредица, очевидно са били съставени по конкретен повод: подбраните за тях псалмови стихове напълно съответстват на празничната тематика. Например прокимените, които предшестват Евангелието на утринна в неделя, носят идеята на Възкресението: “Ныне воскресну, глаголет Господ” (Пс. 11:6^cd.7), “Востани, Господи, Боже мой” (Пс. 7:7^с.2), Воскресни, Господи, Боже мой” (Пс. 9:33.2), и пр. Специални прокимени са били компилирани и за многобройни празници от неподвижния годишен кръг: “Благовестите ден” (Пс. 95:2^b.1) за Благовещение, “Творяй ангелы” (Пс. 103:4^ab.1^a) за дните на св. Архангели, и много други.

Тези композиции, създадени “по даден повод”, постепенно са запълнили календара в един дълъг процес на непрестанно осъвременяване на прокименовия репертоар. Друг, по-ранен продължителен процес на респонзорно псалмово пеене, още преди това е довел до възникването на прокименовия жанр, най-вероятно – чрез псалмодията на великопостното последование.

БИБЛИОГРАФИЯ

АРРАНЦ, Михаил. Как молились Богу древние византийцы. Суточный круг богослужения по древним спискам византийского евхология. Ленинград, 1979.

СКАБАЛЛАНОВИЧ, Михаил. Толковый типиконъ. І-ІІІ. Киев, 1910, 1913, 1915.

HARRIS, Simon. “The Byzantine Prokeimena,” Plainsong and Medieval Music, 3 (1994), 133-47.

HINTZE, Giza. Das byzantinische Prokeimena-Repertoire. Untersuchungen und kritische Edition. Hamburger Beitrage zur Musikwissenschaft, 9. Hamburg: Verlag der Musikalienhandlung Karl Dieter Wagner, 1973.

LAMB, John Alexander. The Psalms in Christian Worship. London: The Faith Press, 1962.

MATEOS, Juan. Le Typicon de la Grande Eglise. Ms. Saint-Croix n^o 40, X^e siecle. 2 vols. Orientalia Christiana Analecta, 165-166. Roma: Pontificium Institutum Orientalium Studiorum, 1962-1963.

SCHMEMANN, Alexander. Great Lent. Crestwood, NY: St Vladimir’s Seminary Press, 1996.

TRIODION. Athens, n.d.

TROELSGARD, Christian. “The Prokeimena in Byzantine Rite: Performance and Tradition.” Cantus Planus. Papers Read at the Sixth Meeting, Eger, 1993. Edited by Laszlo Dobszay. Budapest: Hungarian Academy of Sciences, 1995, 65-77.